Защо сме толкова лоши...?

Безсилна съм пред човешката лошотия.
Кой е по-лош този който изхвърля "домашният" си любимец на улицата или другият който решава по-драстично проблема.
Преди около 6 /шест/ месеца в градинката зад блока бе оставено кученце - оставено от "добър" стопанин да умре от глад и студ, изплашено и объркано едва стоеше на краката си и безмълвно понасяше отредената му съдба. Прибрах се с моето куче от разходката и веднага спретнах една топла "супа" с каквото имах в хладилника, грабнах старото детско одеяло на малкия ми син и бегом зад блока, малката душица се бе свила на топка на най-неподходящото място, но като чели вече му беше безразлично - предаваше се. Успях да му дам топлата храна, постлах му на завет, погалих го, какво повече можех да направя. И така ден след ден, всички които се разхождаха в градинката с кучетата си започнаха да се грижат за него защото бе толкова мило и успя да спечели всички, посрещаше ни с много радост, отблагодаряваше ни се по своя начин. Но имаше един проблем, не понасяше пияници и дроги, и винаги скачаше да ги лае, не хапе, а лае. Резултатът не закъсня - няколко пъти я биха с кол, с камъни и ритници. Тя не ги нападаше, а си ближеше раните. Лекувахме я с лекарства и пак се оправяше. Бяхме я кастрирали, обезпаразитили и всичко което се изисква за да не дразним онези които не обичат кучета и винаги са им виновни за нещо.
Да, но на някой като му пречи нещо, се бори и те не спряха. След като видяха, че не могат да я разкарат с бой, не можаха да я убият с прът и камъни, и храната която й приготвиха с разни"подправки" не помогна, защото тя не вземаше от всеки, ее направиха го. Направиха си труда да я вземат и да я занесат за една последна инжекция. Бясна съм защото ние й бяхме намерили дом, изчаквахме да се постопли за да я закараме. Ама не, има си по-кардинални мерки. Като всичко в тази цървулска държава.
Искат да им е чисто, кучето им мърсяло, а като си хвърлят торбичките от терасите / лично съм ги виждала/ това е друго. Лаело им, а като всеки ден аз слушам любимата им музика от надутата до край супер уредба. Миришело им на куче, а като ми мирише на трева в коридора и подритвам спринцовки. Не знам защо трябва да ги търпя аз такива. Не мога ли и аз да приложа техният подход. Да, но ако го направя аз ще съм тази която ще излежава или ше приберат на 4-ти км. Бясна съм, защото колкото съм по-нормална, толкова повече се чувствам аутсайдер. Ще взема да полудея, та така всичко ще ми е простено и ще си правя каквото ми душа иска...