Защо сме толкова лоши...?

Безсилна съм пред човешката лошотия.
Кой е по-лош този който изхвърля "домашният" си любимец на улицата или другият който решава по-драстично проблема.
Преди около 6 /шест/ месеца в градинката зад блока бе оставено кученце - оставено от "добър" стопанин да умре от глад и студ, изплашено и объркано едва стоеше на краката си и безмълвно понасяше отредената му съдба. Прибрах се с моето куче от разходката и веднага спретнах една топла "супа" с каквото имах в хладилника, грабнах старото детско одеяло на малкия ми син и бегом зад блока, малката душица се бе свила на топка на най-неподходящото място, но като чели вече му беше безразлично - предаваше се. Успях да му дам топлата храна, постлах му на завет, погалих го, какво повече можех да направя. И така ден след ден, всички които се разхождаха в градинката с кучетата си започнаха да се грижат за него защото бе толкова мило и успя да спечели всички, посрещаше ни с много радост, отблагодаряваше ни се по своя начин. Но имаше един проблем, не понасяше пияници и дроги, и винаги скачаше да ги лае, не хапе, а лае. Резултатът не закъсня - няколко пъти я биха с кол, с камъни и ритници. Тя не ги нападаше, а си ближеше раните. Лекувахме я с лекарства и пак се оправяше. Бяхме я кастрирали, обезпаразитили и всичко което се изисква за да не дразним онези които не обичат кучета и винаги са им виновни за нещо.
Да, но на някой като му пречи нещо, се бори и те не спряха. След като видяха, че не могат да я разкарат с бой, не можаха да я убият с прът и камъни, и храната която й приготвиха с разни"подправки" не помогна, защото тя не вземаше от всеки, ее направиха го. Направиха си труда да я вземат и да я занесат за една последна инжекция. Бясна съм защото ние й бяхме намерили дом, изчаквахме да се постопли за да я закараме. Ама не, има си по-кардинални мерки. Като всичко в тази цървулска държава.
Искат да им е чисто, кучето им мърсяло, а като си хвърлят торбичките от терасите / лично съм ги виждала/ това е друго. Лаело им, а като всеки ден аз слушам любимата им музика от надутата до край супер уредба. Миришело им на куче, а като ми мирише на трева в коридора и подритвам спринцовки. Не знам защо трябва да ги търпя аз такива. Не мога ли и аз да приложа техният подход. Да, но ако го направя аз ще съм тази която ще излежава или ше приберат на 4-ти км. Бясна съм, защото колкото съм по-нормална, толкова повече се чувствам аутсайдер. Ще взема да полудея, та така всичко ще ми е простено и ще си правя каквото ми душа иска...

Моля,преместете автомобила...

Леле, хора много наглост има в тая мила родина. Кога ли ще спра да се удивлявам?
Днес както всеки ден след разходка с кучето и първото кафе с бърза крачка се насочвам към паркинга / подблоково пространство/. На предното стъкло лист А4, добре оформен текст на лазерен принтер:
"ПАРКИРАЛИ СТЕ ВЪРХУ ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ И НА ЗАБРАНЕНО ЗА ПАРКИРАНЕ МЯСТО! МОЛЯ,ПРЕМЕСТЕТЕ АВТОМОБИЛА СИ И НЕ ГО ПАРКИРАЙТЕ ПОВЕЧЕ ТУК! ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЛОК...."
Изтръпнах от нерви. Става дума за огромен паркинг под блок / на БоДеКА, живущи бивши и настоящи величия - митничари и министри или техни хора/. До скоро наблюдавах. а скоро ще публикувам снимка/, ние от съседният блок на простолюдието си местихме кофите за боклук за да намерим местенце за нашите колички. Въпросният блок има и подземен гараж и там не става, трябва да се сключи договор, да те проучат, не може всеки да влиза и да се движи сред скъпи и прескъпи джипове и лъскави дамски коли / от едната заплата закупени/. Докога бе хора трябва да търпя това, къде живея или да си стягам куфарите и да стана плебей в по-бяла държава.

Защо си ме възпитала така мамо....

Днес казвам стига, няма да позволя на всеки който му скимне да ми дава оценки - без да ме познава или дори да ме познава, не ме интересува ако не е от човек когото уважавам. Стига вече...уморих се да съм добре възпитана и толерантна. Това бе възприемано като добрина граничеща с глупостта. Преди време се хвърлих в реализиране на една идея с хора които не познавах, запознахме се в един блог /който лично аз уважавам /.Обединиха ни общи проблеми и интереси. За някои приоритет бяха проблемите, за други интересите. Не след време стана страшно - хубава работа, ама българска. Интриги, клюки, простотии и т.н вие си знаете.
Само не разбрах как така в един момент, хора абсолютно чужди и непознати за мен започнаха да ми дават оценки и да ме категоризират. Исках да се разберем, но как да искаш това от хора които не те познават, не са били дори един час с теб. Слава богу знам какво представлявам, как работя и има хора на чиито оценки държа. Само, че край, стига вече. Да, доброто ми възпитание не ми помогна, напротив, ако бях нагла и незскрупулна сега щях да се люлея на "царският" си трон. Вече не ми дреме, но малко ме боли, че аз съм позволила това спазвайки добрият тон. Защо си ме възпитала така мамо...

Винаги има начало! Колко отдавна исках да го направя - е сега вече е - Моят вариант! Това е част от нещата които реших да направя за да намеря себе си. Признавам нищо не разбирам и започвам отначало.

Бях изгубена, невярваща, озлобена, объркана и изплашена. Но в живота на всеки от нас рано или късно има етап, или случка, или пък книга, има нещо което ни събужда и ни кара да прогледнем. Да се вгледаме в себе си - какъв съм и на къде отивам?