Защо си ме възпитала така мамо....

Днес казвам стига, няма да позволя на всеки който му скимне да ми дава оценки - без да ме познава или дори да ме познава, не ме интересува ако не е от човек когото уважавам. Стига вече...уморих се да съм добре възпитана и толерантна. Това бе възприемано като добрина граничеща с глупостта. Преди време се хвърлих в реализиране на една идея с хора които не познавах, запознахме се в един блог /който лично аз уважавам /.Обединиха ни общи проблеми и интереси. За някои приоритет бяха проблемите, за други интересите. Не след време стана страшно - хубава работа, ама българска. Интриги, клюки, простотии и т.н вие си знаете.
Само не разбрах как така в един момент, хора абсолютно чужди и непознати за мен започнаха да ми дават оценки и да ме категоризират. Исках да се разберем, но как да искаш това от хора които не те познават, не са били дори един час с теб. Слава богу знам какво представлявам, как работя и има хора на чиито оценки държа. Само, че край, стига вече. Да, доброто ми възпитание не ми помогна, напротив, ако бях нагла и незскрупулна сега щях да се люлея на "царският" си трон. Вече не ми дреме, но малко ме боли, че аз съм позволила това спазвайки добрият тон. Защо си ме възпитала така мамо...