Леле, хора много наглост има в тая мила родина. Кога ли ще спра да се удивлявам?
Днес както всеки ден след разходка с кучето и първото кафе с бърза крачка се насочвам към паркинга / подблоково пространство/. На предното стъкло лист А4, добре оформен текст на лазерен принтер:
"ПАРКИРАЛИ СТЕ ВЪРХУ ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ И НА ЗАБРАНЕНО ЗА ПАРКИРАНЕ МЯСТО! МОЛЯ,ПРЕМЕСТЕТЕ АВТОМОБИЛА СИ И НЕ ГО ПАРКИРАЙТЕ ПОВЕЧЕ ТУК! ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БЛОК...."
Изтръпнах от нерви. Става дума за огромен паркинг под блок / на БоДеКА, живущи бивши и настоящи величия - митничари и министри или техни хора/. До скоро наблюдавах. а скоро ще публикувам снимка/, ние от съседният блок на простолюдието си местихме кофите за боклук за да намерим местенце за нашите колички. Въпросният блок има и подземен гараж и там не става, трябва да се сключи договор, да те проучат, не може всеки да влиза и да се движи сред скъпи и прескъпи джипове и лъскави дамски коли / от едната заплата закупени/. Докога бе хора трябва да търпя това, къде живея или да си стягам куфарите и да стана плебей в по-бяла държава.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Това е една от любимите ми теми... Понякога ми идва да се разрева с глас. Вчера си тръгвам от работа, за да взема детето от яслата. Стигам до паркинга и виждам, че някакво колище е паркирано перпендикулярно пред колата ми, минава ми през ума, че не е случайно, но гоня мухата с мисълта: "Вече те гони параноя, стегни се." За късмет, колата зад мен е на колега, когото призовах на помощ. Изкара ми човека колата и аз хукнах към яслата, че и без друго окъснявах. Идвам днес сутринта и колегата ми разказва, как след като съм тръгнала, пристигнал собственика на колището и му вдигнал скандал, че там съм била паркирала. Предупредил, че ако и днес съм там, ще ми се случи случка?!? А паркинга не е частна собственост, определено...
Много нагло е да отправя директни заплахи. Подивя тоя народ.Ще се изтрепаме за местенце.
Публикуване на коментар